ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Опазването на атмосферния въздух в Р България е регламентирано в Закона за чистотата на атмосферния въздух (ДВ бр.45 от 1996 г., посл.изм. ДВ бр.78 от 2025 г.), както и в подзаконовите нормативни актове към него, като законодателството ни е изцяло хармонизирано със законодателството на ЕС.

В този смисъл нормите за атмосферните замърсители са в съответствие с тези, определени от Европейската комисия.

Министерството на околната среда и водите е разработило "Инструкция за информиране на населението в случай на превишаване на установените алармени прагове и показатели", която регламентира процедурите и методите за предоставяне на информация за населението. Тя изисква своевременно уведомяване на обществеността от страна на РИОСВ за опасността, възможни рискове за здравето и предпазни мерки, които следва да бъдат взети от чувствителни групи от населението.

Препратки

Наредба 7 от 3 май 1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (ДВ бр.45 от 1999 г.)

Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух

Наредба № 14 от 23 септември 1997 г. за норми за пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места

Европейско законодателство

Информация относно правната рамка за качеството на въздуха на Европейския съюз може да бъде намерена в Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и по-чист въздух за Европа.