Опазването на атмосферния въздух в Р България е регламентирано в Закона за чистотата на атмосферния въздух (ДВ бр.45 от 1996 г., посл.изм. ДВ бр.101 от 2015 г.), както и в подзаконовите нормативни актове към него, като законодателството ни е изцяло хармонизирано със законодателството на ЕС.
В този смисъл нормите за азотен диоксид (NO2), въглероден окис (CO), озон (О3), серен диоксид (SO2), бензен (С6Н6) и фини прахови частици (ФПЧ10), са в съответствие с тези, определени от Европейската комисия.
За специфични замърсители на въздуха са разработени национални пределно-допустими стойности за нивата на съответните замърсители, например за сероводород (5 μg/m3 за 1 час), стирен (5 μg/m3 за 1 час) и фенол (20 μg/m3 за 1 час).
Министерството на околната среда и водите е разработило "Инструкция за информиране на населението в случай на превишаване на установените алармени прагове и показатели", която регламентира процедурите и методите за предоставяне на информация за населението. Тя изисква своевременно уведомяване на обществеността от страна на РИОСВ за опасността, възможни рискове за здравето и предпазни мерки, които следва да бъдат взети от чувствителни групи от населението.
Препратки
Наредба 7 от 3 май 1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (ДВ бр.45 от 1999 г.)
Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух
Наредба № 14 от 23 септември 1997 г. за норми за пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места
Европейско законодателство
Информация относно правната рамка за качеството на въздуха на Европейския съюз може да бъде намерена в Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и по-чист въздух за Европа.
