Качество на въздуха в Бургас ОБЩ ПРАХ И ФИНИ ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ (ФПЧ10)

ОБЩ ПРАХ И ФИНИ ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ (ФПЧ10)

 

Източници

Прахът е основен атмосферен замърсител на въздуха. Вредният му здравен ефект зависи главно от размера и химичния състав на суспендираните прахови частици, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения, в това число мутагени, ДНК - модулатори и др., както и от участъка на респираторната система, в която те се отлагат.
Основни източници на прах са промишлеността, транспорта и енергетиката.

 

Влияние върху човешкото здраве

Прахът постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици се задържат в горните дихателни пътища, а по-фините частици (под 10 μm - ФПЧ10) достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на тъканите в белия дроб. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на ФПЧ10.
Вредният ефект на замърсяването с прах е по-силно изразен при едновременно присъствие на серен диоксид в атмосферния въздух. Установено е тяхното синергично действие по отношение на дихателните органи и откритите лигавици. То се проявява с дразнещо действие и зависи от продължителността на експозицията. Кратковременната експозиция на 500
μg/m3 прах и серен диоксид увеличава общата смъртност при населението, а при концентрации наполовина по-ниски се наблюдава повишаване на заболяемостта и нарушаване на белодробната функция. Продължителната експозиция на серен диоксид и прах се проявява с повишаване на неспецифичните белодробни заболявания, предимно респираторни инфекции на горните дихателни пътища и бронхити - при значително по-ниски концентрации от ( 30 - 150 μg/m3), което е особенно силно проявено при деца. Най-уязвими на комбинираното въздействие на праха и серния диоксид са хронично болните от бронхиална астма и от сърдечно-съдови заболявания.

 

Законодателство

Наредба №12 (ДВ, бр. 58/2010 г.) определя следните норми за фини прахови частици (ФПЧ-10):

- средноденонощна норма за опазване на човешкото здраве – за 24 часа – 50 μg/m3;

- средногодишна норма за опазване на човешкото здраве – за една календарна година - 40 μg/m3;

 

Наредба №12 (ДВ, бр. 58/2010 г.) определя следните норми за фини прахови частици (ФПЧ-2.5):

- средногодишна норма за опазване на човешкото здраве – за една календарна година - 25 μg/m3;

 

С Наредба № 14 (ДВ, бр. 14/2004 г.) са приети ПДК за общ суспендиран прах:

- максимално еднократна ПДК – 0,50 mg/m3;
- средноденонощна ПДК (за 24 часа) – 0,25
mg/m3;
- средногодишна ПДК (за една календарна година) – 0,15
mg/m3.