Източници
Озонът е газ, който се среща в горната част на атмосферата - 30 - 50 км над земната повърхност и в приземния въздушен слой. Високо разположеният озонов слой има защитни функции, изразяващи се в защита срещу ултравиолетовите лъчи, докато в приземния слой, той може да има неблагоприятно въздействие.
Озонът е мощен оксидант. Той не се емитира директно в атмосферата. Формира се от взаимодействието на азотните оксиди и летливите органични съединения под влияние на високи температури и слънчева светлина. Липсват антропогенни емисии във въздуха. Естествените фонови стойности на озона във въздуха са около 30 μg/m3, но могат да стигнат много по-високи стойности (напр. 120 μg/m3).
Влияние върху човешкото здраве
Озонът прониква и оказва токсичното си въздействие чрез дихателната система. Здравните ефекти се състоят във възпаление на респираторните органи, намаление на функционалността на белия дроб, съпроводени с ускорено дишане. Засяга имунната система и намалява устойчивостта към респираторни заболявания. Най-често на рисковото влияние на озона са изложени тези, които работят на открито и имат астматични заболявания. Препоръчва се при съдържание на озон над ПДК хората с повишена чувствителност да избягват продължително пребиваване на открито.
Токсичното въздействие на озона се изразява в окисление на сулфхидприлните и амино групите на ензимите, ко-ензимите, белтъците и пептидите. Окислява също ненаситените мастни киселини до мастни прекиси.
Токсичността на озона е зависима от нивото на експозицията. Краткосрочните остри ефекти започват с дразнене на очите при около 200 μg/m3 озон, а при по-високи концентрации засягат белия дроб. Епидемиологични проучвания установяват белодробни увреждания при експозия на деца при концентрация 220 μg/m3. Промени в белодробната функция се наблюдават също и при астматици при експозиция на 160 - 340 μg/m3.
Въз основа на наблюденията за здравните ефекти на озона, СЗО препоръчва допустима едночасова концентрация 150 - 200 μg/m3, а за осемчасова експозиция - 100 - 120 μg/m3.
Законодателство
Наредба №12 (ДВ, бр. 58/2010 г.) определя следните норми за озон:
- краткосро1на целева норма за опазване на човешкото здраве – максимална 8-часова средна стойност в рамките на денонощието - 120 μg/m3;
- праг за информиране на населението /ПИН/ - 180 μg/m3;
- праг за предупреждаване на населението – 240 μg/m3;
